Из статията "Три християнски книги", сп. "Християнство и култура", бр. 199

В Преломената самота на Ерик Варден, също има много литера­тура. Но тя е книга вероукрепителна, сякаш е насоче­на към всички, които са били споходени от колебания. Книга утешителна, близ­ка до жанра на проповедта (авторът е все пак епископ). Много човешка.

Заглавието на книгата е по-скоро фигу­ративно, но целият ѝ патос наистина се събира в идеята, че човекът, който живее в Христа, който е приел живота и Словото на Спасителя, който го е пус­нал в себе си като фундамент на живо­та си, никога не може да бъде сам.

Ерик Варден чете евангелските и въ­обще библейските текстове като реалност. Като реалност чете и Херман Хесе, и Кафка, и Толстой, и Анна Ахматова, и Джордж Хърбърт, и Стиг Дагерман, който се самоубива, и колко още… Да прибавим и неговите „литературни“ герои, с които лично се е сре­щал – несретници, лагерници, неудачници, биографи.

На върха на неговите прочити блести дълбокото му пребиваване в Толстоевия Отец Сергий. Не литературният път на отец Сергий, а мъчител­ното и трудно придвижване към самосъзнанието за собствена нищета, кое­то – привидно парадоксално – освобождава его пространствата на душата, за да бъдат те безостатъчно заети от Христовата идея.

Книгата се отличава с особен вид автобиографизъм – литературният „разказвач“ е в 1 лице единствено число. Описан е и пътят на самия автор до Вярата (семейството му не е религиозно, бащата е обикновен норвежки фермер). Живите, реалните персонажи на изложението (известни и безиз­вестни хора) са предложения на читателя от истински писател. Техните „биографии“ не са нищо друго освен сбито описание на пътя им до Вярата като неизкоренима основа на самата човешка личност. Започнал с примера за себе си, Ерик Варден прави същото и с останалите свои литературни и нелитературни герои. Широко място сред тях е отделено и на св. Серафим Саровски, и на св. Мария Египетска… Вървят през повествованието и тър­сят или оглашават Вярата си.

В известен смисъл книгата Преломената самота е антология с примери за подражание – сакрални и несакрални. Примери за тих подвиг, за укрепване и втърдяване на Вярата като битийна крепост. И всичко това – като предмет на паметта. Религиозността изисква трупане на памет. Като покриване на потребността от памет авторът разгърнато „чете“ и символичния ход на всяка неделна литургия, като сбито повторение на Пасхалните събития.

В книгата често се срещат изречения като това: Главната ни грижа трябва да бъде развитието на нашата способност да получаваме Духа, да живеем жи­вот, станал божествен. Книгата, разбира се, е назидателна, на места съвсем открито.

Преломената самота е и диалогична творба. Отговаря на зададени и незада­дени въпроси. Стои открито пред читателя и разговаря с него. Без никакви условности и дистанции. Въпреки своята ерудираност тя никъде не е спеку­лативна. Читателят може да каже спокойно – това е една добра книга. А пос­ле да добави – това е книга, направена с доброта. И с много вяра.

И трите книги ("Малка книга за малките пророци", "Случаят Йов" и "Преломената самота" - б.р.) са четиво за хора, които харесват граничните зони между богословието и литературата. Те със сигурност ще намерят своите истин­ски читатели. А по-изтънчените от тях, уверен съм в това, ще обърнат за­дължително внимание и на високия преводачески професионализъм на Тони Николов и епископ Страхил Каваленов.

Проф. Иван Станков преподава българска литература във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Автор на книгите: Смърт е можне да има. В лирическия свят на Борис Христов, Спомени за вода, Улици и кораби, Имена под снега и др. Преводач от румънски на романите на Мирча Картареску.

Източник: сп. "Християнство и култура", брой 199. Цялата статия може да прочетете в брой 199/2025 и да поръчате новия брой с отстъпка тук.