В предстоящите празнични дни имаме възможност да се изплъзнем от обичайното време и, наред с шумните празнични вечери, да си подарим мигове, в които да притихнем в очакване на Срещата със Светлината, която „свети в мрака и мракът я не обзе“. Ето и нашите пет предложения за книги, които ще ви потопят в духа на християнското чудо, радостта и смирението, и които може да подарите на себе си или на близък човек за Рождество...

„Несвоевременно християнство“, Майкъл Едуардс
 

Книгата включва единайсет есета, посветени на боговдъхновената сила на Библията, а преводът от френски е дело на Тони Николов. „Какво означава да бъдеш християнин, да живееш като християнин? Такива са въпросите – малко налудничави, – на които подобава да отговорим и на които, без съмнение, ще трябва непрестанно да отговаряме. А къде да намерим отговорите? В Библията. Ала колцина вярват спонтанно в това – дори сред онези, които признават, че Библията е Словото Божие?... И защо да не се информираме направо от източника, преди да потърсим помощ? Големите богослови, щом става дума за Новия завет, са Матей, Марк, Лука, Йоан, Павел, Иаков, Петър, Иуда и авторът на Послание до евреите, като тъкмо в тяхната компания е редно да слушаме и да размишляваме над Откровението.“, пише самият автор.

Християнските есета на Майкъл Едуардс, сред които „За радостта“, „Търсете и ще намерите“, „Вярата е знание“, ни призовават да потърсим автентичното удивление на първите християни, с което са посрещнали Словото.

„Прочити на Данте. Рай“, Владимир Градев
 

Това е третата книга от трите тома с коментари върху „Божествена комедия“ на проф. Владимир Градев. „Прочити на Данте“, посветени на „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“, са забележителен труд с принос за световната дантология, който прави шедьовъра на Данте, създаден през Средновековието, толкова близък за съвременния човек, разгръщайки пред него пластовете история, философия, богословие и литература.

Ето какво пише авторът специално за третия том: „Раят е мястото, където хората участват във всемирната симфония, невъзможна без разнообразието, което единствено е способно да изрази безкрайната Божия красота. Данте изгражда своя рай чрез два допълващи се принципа: индивидуалност и хармония. Раят е полифония, съставена от различни гласове, всеки от които следва своята мелодична линия. Райското състояние е съвършена любов и съвършен мир, който идва от пълното сливане на собствената воля с Божествената“. Какво по-подходящо четиво за Рождество от онова, което извисява ума и сърцето към райските селения?

„Християнски разкази“, Деян Енев

Героите в „Християнски разкази“ на Деян Енев неусетно ви отвеждат към атмосферата на бедния, забравен от света Витлеемски обор, в който става Чудото. „За да бъде едно произведение християнско, трябва да прозре горещата връзка между безславието днес и спасението утре", пише отец Николай Нешков в предговора към книгата и продължава: „Страданието не е участ, а е дарба – това те никога не ни казват направо, а ни оставят да ни заболи мъничко, поне мъничко – не за тях, а за нас. Ако е така, то старата, ангелски недосегаема жена в мразовит и беден ден пред входа на градски храм, бащата – неудачник, който с невъзможната за описване мъжка безпомощност на разделен от жена си човек несръчно въвежда невръстния си син в тайната на Христовото Рождество, случайният минувач, покрит с неувяхваща небесна слава от стария несретник, на когото (с гузно неудоволствие) опитва да помогне; всички тези истински герои на поантата, крепяща тези разкази, обитават тесен, душен, най-често мъглив от евтин цигарен дим свят, в който има място само за две неща  – несъвършенство и милост. И за никаква подлост“.

„Свидетели на Тайната“, Гжегош Гурни и Януш Рошикон
 

Луксозното издание с прекрасни фотографии „Свидетели на Тайната“ е посветено на едни от най-емблематичните светини, свързани с християнската вяра, сред които са Торинската плащаница, Светият Кръст, Христовият хитон, Тръненият венец и др. Книгата, която включва богата фактология, е резултат от десетки пътувания, стотици разговори, хиляди снимки и хипотези. Ето какво пише един от авторите на книгата Гжегош Гурни: „Дали Христовите реликви са симулакруми, т.е. репродукции на нещо несъществуващо? Или са действителни предмети, до които някога се е докосвал Исус от Назарет? С Януш Рошикон се опитахме да отговорим на този въпрос, пътувайки по света в продължение на две години в търсене на Христовите реликви… Реликвите са анализирани от световноизвестни специалисти в области като история, археология, филология, библистика, патрология, право, антропология, ориенталистика, нумизматика, палеография, химия, физика, биология, съдебна медицина, анатомия, генетика, спектрография и оптика. За изследването им бяха създавани специални изследователски колективи, съставени от десетки учени – експерти по криминалистика, хематология, палинология, математика, информатика и визуализиране с поляризирана светлина – с едничката цел да отговорят на въпроса: Истинска ли е реликвата?“.
 

„Запечатаният ангел“, Николай Лесков
 

Сборникът „Запечатаният ангел“ на Николай Лесков, когото Чехов смята за свой учител, включва част от християнските творби на писателя. „Времето на Лесков още не е дошло. Лесков е писател на бъдещето”, заявява Лев Толстой през 1895 г. при вестта за смъртта на писателя. За християнския дух на неговите разкази в предговора към българското издание Тони Николов припомня едни думи на самия писател: „Винаги съм имал предвид важността на Евангелието, в което, по мое убеждение, е скрит дълбинният смисъл на живота”, и продължава размисъла какво е характерното за неговите герои: „Лесков е гледал на себе си преди всичко като на „иконописец” и едва по-сетне като на „повествувател”. Затова и неговите персонажи са по особен начин цветни, ала „безперспективни”, сякаш взети от друг свят, а не писани от натура. Чудакът носи загадката на доброто. А разгадката не е в него самия, а другаде…. Разгадката е сякаш в онзи кръг, в който авва Доротей (IV в.) поставя праведните люде. Едни са по-близо до Бога, други – по-отдалечени от Него. Съответно едни просияват с доброта непредставимо рано, други остават далеч от нея. Просияването е неразбираемо, ако не проумеем, че то свързва хората едни други и с Бога. Без тази връзка всичко би било чиста фантазия, да не кажем фантасмагория. Без тази връзка праведниците на Лесков биха си останали в литературната история като „чисти чудаци”.