Книгата на Мария Виновска е посветена на удивителната личност и саможертва на свети Максимилиан Колбе.

Отец Максимилиан Колбе (1894 – 1941) е светец на Католическата църква от нашето съвремие. Роден е на 8 януари 1894 г. в Звунска Вола, Полша. Приема монашество към Ордена на францисканците конвентуалци, ръкоположен е за свещеник през 1918 г. Развива мащабна издателска дейност, основаното от него списание „Рицар на Непорочната“ достига тираж от един милион екземпляра. Поставя началото на „Град на Непорочната“ – Ниепокаланов, един от големите центрове на почитта към Св. Богородица в Полша. Няколко години мисионерства в Япония, а след завръщането му в родината продължава с активното си духовно-просветителско дело. На 13 септември 1939 г. е арестуван и изпратен в концентрационен лагер, където остава до декември същата година. На 17 февруари 1941 г. е арестуван отново и попада в концлагера в Аушвиц. Жертва живота си, заемайки доброволно мястото на един осъден на смърт баща на две деца. Загива мъченически, умъртвен от нацистите на 15 август 1941 г. Канонизиран е през 1982 г. от папа Йоан Павел II.

„Аз съм католически свещеник“, казва той и отдава собствения си живот на смъртта – и то на каква смърт! – за да съхрани живота на непознат събрат по нещастие, пособен заради сляпата мъст. Тове е велик момент: предложението е прието. То се е родило в сърце, възпитано в самоотдаденост, естествена и спонтанна, почти логично следствие на неговото свещенство. Нима свещеникът не е явява „втори Христос“?

Папа Павел VI