3 декември 1958 г. - Животът на всеки един от нас е път, който продължава направо в другия свят, отвъд смъртта. Поне така си казвам в някои моменти. Този, който въври към Бога тук, долу, продължава да върви към него от другата страна. Но щом не иска да върви към Бога тук, на земята, как ли ще върви към него в отвъдното?

***

Пасха, 1963 г. – Вярвам, че ми бяха потребни двадесет години, за да стигна от мен самия до моя ближен и то по пътя на страданието. Ближният изглежда тъй отдалечен от нас, че понякога ни е необходим цял живот, за да го достигнем. Да излезеш от себе си и да отидеш при ближния, когото виждаш всекидневно, е огромно пътуване.

6 януари 1997 г. – Всеки човек, когато умира, извършва значим акт, защото се оказва в присъствието на Бога. Господ му се открива. Той вижда Бога, вижда невъобразимото, онова, което никой никога на Земята не е могъл да проумее. Дори най-клетите същества виждат онова, което най-задълбочените и най-добре информирани умове никога не са съумели да схванат. Не е ли това най-важният момент в живота на човека?