Литературното наследство на големия немски мислител, Майстер Екхарт, е като че разделено на два внушителни дяла, подчинени на различни мисловни и чисто литературни стилистики: тази на проповедта (със задушевността на тона, с директността на внушението,с екзалтираността и патетиката на личното общуване пред лицето на скорошното и неотменимо пришествие на Спасителя) и тази на схоластичния трактат (с дисциплинираността на разсъждението, с внимателното боравене с термините, с увереното логично движение по самите "сглобки" на съществуващото).

 

Майстер Екхарт е ученик на две могъщи традиции - традицията на немските проповедници и традицията на доминиканските катедри в европейските университети. Проповедите му се родеят с най- добрите образци от този жанр на средновековната словестност; трактатите и "въпросите" му са изпълнени според еталона на съвършено отшлифованата школска ученост през Средновековието.