"Дух и любов" е сборник с есета, размишления, изповеди и една трагедия, определени от Симон Вейл като "духовни изследвания". Всяка нейна мисъл е идваща от Духа сигурност, че единствената любов носи познание и свобода. У Вейл, "преподаващата философия млада еврейка", християнската вяра е неотклонно внимание, вътрешно разкъсване, търсене със себеотричане, откъсване и жертвоприношение на висшата истина.