"Жив пламък на любовта" е най-късната творба на св. Йоан Кръстни, която пресъздава най-високата опитно позната реалност на мистичния християнски живот. Ако трябва накратко да се определи естеството на текста в неговата същина, той е размишлявана мистично-поетична изповед. Главното назначение на творбата е, благодарение на дълбоко личния, църковно истинен и непрестанно живян опит на автора, да изповяда и да размишлява прекрасното величие на настоящото и сладостно горящо действие на Светата Троица в достигналата до самия връх на духовния брак душа и да събуди у читателя чувства и поведение на обожание, благодарност, възхвала, любов. Същевременно с яснотата и прозорливостта, присъщи на дългия опит, текстът разглежда важни въпроси на духовното ръководство и съдържа ценни обобщения и обяснения относно цялостното учение на автора.