Подкрепяна от необикновените дарове на Светия Дух и послушна на Неговите вдъхновения, тя съчетава в своя живот дълбокото съзерцание на Божиите тайни в килията на своето сърце с разнообразна апостолска дейност. През 1376 г. в прекрасни писма и с ревностно убеждение тя скланя папата да се завърне от Авиньон в Рим. Помага на много мъже и жени от различни общноствени слоеве да встъпят на пътя на добродетелта или да постигнат мир. Горяща с Божията любов към разпнатия Исус и стараейки се да се употреби за Него, на 1 април 1375 г. получава светите стигмати на Неговото страдание, обаче не във вид на рани, а на кървави лъчи.

Оставя след себе си три творби, които съдържат нейното учение:"Диалог за Божието провидение", "Писма" и "Молитви". Много монашески общности и цялото Доминиканско семейство я смятат за своя майка. Умира в Рим през 1380 г. Погребана е в Базиликата "Санта Мария сопра Минерва". Папа Пий II я канонизира на 14 април 1461 г. Бл. папа Павел VI я провъзгласява за доктор на Църквата, а Св. папа Йоан-Павел II през 1999 г. - за съпокровителка на Европа.