Борис Христов (р. 1945) e български поет, автор на книгите със стихове „Вечерен тромпет“ (1977, 79) и „Честен кръст“ (1982)^[6], на романа „Бащата на яйцето“ (1987) и на повестите „Сляпото куче“, „Долината на обувките“ и „Смъртни петна“ (1990); на книгите с тристишия „Думи и графити“ (1987), „Думи върху други думи“ (1994), „Черни букви върху черен лист“ (1997); на митографиите „Каменна книга“ (2006), „Книга на мълчанието“ (2008), „Книга от заглавия“ (2008), „Камък и слово“ (2015), на „Спомени за хора, Камъни и риби“ „Стълб от прах. Избрано“ (2015), ^[7] „Салонът на природата“, художник Милко Божков (2020).

Съставител на антологиите „Българска лирика“, „Българска народна лирика“ (1994), „Български разкази“, „Народни устни писмена“ (1995), „От изгрев слънце до заник“ (1997), на смятания за мистификация през XIX век епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи сборник „Веда Словена“ (1997), както и на „Антология: Сборник за народни умотворения“ (2020), Антология „Иван Вазов, Лирика“ (2020), Антология "П.К. Яворов, Лирика", 2023.

Негови творби се изучават в часовете по литература на 12. клас в българските училища.