Протопрезвитер Александър Шмеман се ражда в семейство на руски емигранти през 1921г. в Ревел (Естония). Още в ранното му детство семейството се премества в Париж, където отец Александър живее дълги години. Ръкоположен е за свещеник през 1946 г. в Руския западноевропейски екзархат под юрисдикцията на Константинопол в Париж. Първият период на неговото творчество е свързан с Православния богословски институт във френската столица, където работи с изтъкнати богослови на руската емиграция: А. В. Кардашов, В. В. Зенковски, Сергий Булгаков, Киприян Керн и Николай Афанасиев. В Париж излиза първото му най-известно съчинение – Историческият път на Православието. През 1951г. отпътува със семейството си за САЩ. Целият му живот до смъртта му в 1983 г. е посветен на изграждането на Американската православна църква и на преподаването в Световладимирската семинария в Ню Йорк. От 1962 г. е неин декан. Този втори период от жизнения път на о. Александър е свързан с написването на фундаментални съчинения по литургическо богословие. Сред по-известните са: "С вода и дух", "Великият пост", "За живота на света" и "Евхаристия". След смъртта му са публикувани неговите "Дневници (1973-1983)" и "Неделни беседи и статии".