Сър Томас Браун (1605 – 1682) г. е професионален лекар и екстравагантен есеист, оставил малко на брой съчинения, сред които Religio Medici (1635), Писмо до приятел (1656), Градината на Кир (1658) и Hydriotaphia, Урнопогребение или Слово за намерените наскоро в Норфолк погребални урни (1658), неговия шедьовър. Славата му се дължи най-вече на органовото звучене на медитативната му проза, за което е бил чувствителен слухът на Колридж, Де Куинси, Мелвил. Вирджиния Уулф, не се бои, че „малцина харесват съчиненията на сър Томас Браун, защото харесващите ги са сол на земята“. Изтъканата от редки думи и диви цветя „благородна красота“ на Брауновия стил запленява Борхес, който посвещава живота на един от героите си на превеждането на пета глава от Урнопогребението, а междувременно сам публикува неин превод. Ерудит и събирач на старини, любител на всичко рядко в изкуството и природата, вярващ и скептик, търсач на знаците на невидимия в образите на видимия свят, Браун изглежда чудновата смесица между Бруно и Бъртън или Монтен и Джон Дън.