Блез Паскал се ражда на 19 юни 1623 г. в Клермон, централна Франция. Ето какво пише за живота му проф. Владимир Градев:

"Още с проговарянето според сестра му Жилберт той показа белезите на изключителен ум. На 11 години пише Трактат за звуците, който не е запазен, а на следващата година самостоятелно открива принципите на Евклидовата геометрия. През 1640 г. публикува Опит върху конусите, а през 1642 г., за да облекчи баща си в изчисляването на събираните данъци, изобретява и конструира първата сметачна машина. През същата година възпроизвежда опита на Торичели, с който доказва съществуването на празното пространство.

През септември 1647 г. има две дълги срещи с Декарт, но двамата не постигат съгласие по нито един въпрос. През октомври публикува Нови опити върху празното пространство, които предизвикват първия спор на Паскал с йезуитите в лицето на о. Етиен Ноел, който защитава старата физика на Аристотел, отхвърляща съществуването на вакуума.

На 23 ноември 1654 г., понеделник, „от около десет и половина вечерта до около полунощ и половина“ тайнствен „огън“ изгаря душата на Блез, опит, който той записва на къс хартия, после преписва на пергамент и носи зашит в подплатата на своята дреха до сърцето си. През тази „огнена“ нощ той преживява мистично откровение на „скрития Бог”, което разрешава неговата духовна криза и го дарява със сигурност и радост.

В края на януари 1656 г. Паскал се включва в полемиката между янсенисти и йезуити като публикува под псевдонима Луи дьо Монталт „Първото писмо до един провинциалист от един от неговите приятели относно настоящите спорове в Сорбоната“. Провинциалистът най-вероятно е неговият зет Флоран Перие, който тогава живее в Клермон. В продължение на една година, писани като фейлетони с френетичен ритъм, следват още 17 „провинциални писма“, които предизвикват невиждан дотогава обществен интерес. Писмата, съчетаващи блестящо репортаж и диалог, драматизъм и комизъм, са иновативни и силни в публичния дебат. Кралската полиция безуспешно търси да открие и арестува техния автор. През 1657 г. те са събрани и издадени като книга и преведени на латински.

Съчиненията за благодатта, Провинциалните, Писмата до г-ца Роанез, Мислите са създадени в продължение на четирите години след „огнената нощ“ на 23 ноември 1654 г. Паскал е на жизненото поприще в средата, в разцвета на своя гений. В началото на 1659 г. обаче изпада в „почти пълно вцепенение”, което продължава близо година. При възстановяването си пише Молитвата за изпросване от Бога на правилна употреба на болестите. За Паскал според сестра му Жилберт болестта е естественото състояние на християнина. Тя е Божи знак, който верният трябва добре да разбере, защото носи със себе си опасността от пропадането в отчаянието, но също и възможността за обръщането към Бог, благодат, която само молитвата може да изпроси.

През 1661 г. всички духовни лица във Франция са задължени да подпишат формуляр, че подкрепят папското осъждане на учението на Янсений. Паскал е мирянин и това задължение не се отнася до него, но пише памфлет „Относно подписването на формуляра“, в който остро се противопоставя на нареждането. Той влиза в конфликт с видните янсенисти Арно и Никол заради тяхното капитулиране и приемане на формуляра. На 4 октомври 1661 г. в манастира „Пор Роаял“ умира Жаклин, която отказва да подпише формуляра, но е твърде изтерзана от оказания натиск. Съкрушен от смъртта на сестра си, Паскал решава да не участва повече в богословски спорове. Благочестието му става по-просто и народно. Посвещава се на грижата за бедните и изобретява за тях „каляските за пет су“, първата система на градски транспорт в Париж и света.

През лятото на 1662 г. здравословното му състояние рязко се влошава. Умира, едва на 39 години, през нощта на 19 август. Последните му думи са: „Нека Бог никога не ме изоставя!”.

През 1670 г. излизат Мисли на г-н Паскал за религията и разни други неща, намерени след смъртта му сред неговите книжа, подготвено от неговия племенник Етиен Перие и „Господата от Пор Роаял“: Арно, Никол и Дьо Роанез."