Благодарим на всички, които дойдоха на вчерашното представяне на книгата на Мария Виновска „Лудият на Непорочната. Св. Максимилиан Колбе“!  Атмосферата в столичния католически храм „Св. Франциск от Асизи“ бе  празнична, а в събитието се включи и специалният гост от Полша - отец Пьотр Шчепански OFM Conv., настоятел на манастира в Ниепокаланов, основан от св. Максимилиан. След представянето на книгата отец Пьотр Шчепански предаде на епископ Петко Вълов реликварий с частица от мощите на св. Максимилиан Колбе, които ще останат в храма за поклонение.

Представяме ви акценти от изказванията на участниците в представянето…

Отец Ярослав Барткиевич OFM Conv., редактор на книгата: „Без съмнение свети Максимилиан Колбе е един от най-великите светци на XX век и не само. За неговата святост има множество документи и свидетелства, които трудно биха се побрали в едно издание. Книгата, която представяме днес, обаче се чете на един дъх. И именно чрез нея се срещаме със светеца, за да го опознаем. Той казва следните думи: „Не всеки може да бъде гений, но всеки може да бъде светец!“. И това е основното желание на отец Колбе – да спечели целия свят за Христос, но винаги чрез Непорочната. Това е нещо типично за духовността на св. Максимилиан: всичко, което прави, той го посвещава на нея и всичко, което постига – го постига чрез нейните ръце.  Да призная, че аз лично съм продукт на неговата пастирска дейност – в храма, в който ходих, веднъж ми попадна създаденото от него списание „Рицар на Непорочната“, зачетох се, там намерих покана за духовни упражнения и така започна моят път към Ордена на свети Франциск – но чрез свети Максимилиан. Благодаря на светеца и за застъпничеството му да осъществим идеята, чието начало поставихме в София преди три години – да направим Радио „Аве Мария“, благодаря и за небесната помощ и на свети папа Йоан XXIII и на свети Франциск.“

Тони Николов, преводач на българското издание: „Няма по-голямо благо да дадеш живота си за ближния, а това е, което прави свети Максимилиан Колбе. Докато превеждах книгата, си мислех именно за тези два живота – на свети Максимилиан и на Францишек Гайовничек, който оцелява в Аушвиц благодарение на светеца. Мислех си – какво е да живееш всеки ден с особено чувство за отговорност, не само защото си многодетен баща, не само защото си успял да излезеш от ада на Аушвиц, но и защото един светец е заел твоето място в страшните смъртни години. Свети Максимилиан е казал, че всеки може да бъде светец. Но се питам – дали? От тази книга „Лудият на Непорочната...“ се вижда, че светостта наистина е лудост, тя изглежда странно, разминава се с обикновения живот, тя провокира. Свети Максимилиан още като дете се е молил на Света Богородица за две корони – бяла и червена. Това е детската му молба, която всъщност е молба за мъченичество. И второто особено характерно за него е да врече себе си на Божията майка и всички препятствия в живота той приема по този начин – ако Светата Дева иска това да стане, то в крайна сметка става…“.

Отец Пьотр Шчепански: „Както стана дума, книгата има специфично заглавие. Първото значение на думата „луд“ е за някого, който е извън нормите на разумното поведение. Думата обаче има и друг смисъл – казваме за някого, че е луд, когато този човек е готов да свърши нещо, невъзможно за другите. В този контекст разбираме и „лудостта“ на свети Максимилиан. Макар и неговият роден брат Алфонс Колбе да го е наричал „Лудият Макшо“, имайки предвид повече първоначалното значение – „чудел му се е на акъла“ откъде му хрумват такива „безумни идеи“, които според него са тотално непостижими.

Лично изпитах достоверността на това, че свети Максимилиан е един луд в позитивния смисъл на думата. Последните четири години аз съм отговорен редактор на списанието „Рицар на Непорочната“, което свети Максимилиан създава преди 103 години. Той заминава за Япония през 1930 г., пристига в Нагасаки на 24 април и буквално месец по-късно, на 25 май, той вече започва да разпраща първия брой от списанието на японски в тираж от 10 хиляди броя до всички католици в държавата. Той не знае японски език, няма уговорена печатница, няма предварително подготвени материали, не е имал манастир там… А днес аз като редактор имам нужда най-малко от три седмици да подготвя и да отпечатам новия брой – да се премине целият издателски процес, и изпитвам голям стрес дали ще успея със сроковете, за да стигне списанието навреме до своите читатели. Въпреки че имам чудесни сътрудници, страхотен дизайнер, имам и печатница, която се намира на 20 метра от моя офис. Тоест разликата между мен и св. Максимилиан е, че аз днес имам всичко, а той не е имал нищо. И въпреки това той прави велики неща. Това е голямото и така важно свидетелство – за желанието, което е в съгласие с Божията воля. Ако това, което искаш да направиш е според Божията воля – ще можеш да направиш и невъзможното, да отидеш накрай света, нямайки нищо. Четейки тази книжка за свети Максимилиан, ще усетим, че тази лудост е онази, другата лудост – която се уповава на вярата в Бога. Наричайки го „Лудия“ можем да видим един герой на вярата, пример за доверие в Бога, доверие към Непорочната и изобщо не се учудвам, че неговото мото на живота е да спечели целия свят за Христа чрез Непорочната. Дано и ние посветим нашия живот и нашите сърца на Непорочната, а чрез нея – на Христос…“.

Отец Максимилиан Колбе (1894 – 1941) е светец на Католическата църква от нашето съвремие. Роден е на 8 януари 1894 г. в Звунска Вола, Полша. Приема монашество към Ордена на францисканците конвентуалци, ръкоположен е за свещеник през 1918 г. Развива мащабна издателска дейност, основаното от него списание „Рицар на Непорочната“ достига тираж от един милион екземпляра. Поставя началото на „Град на Непорочната“ – Ниепокаланов, един от големите центрове на почитта към Св. Богородица в Полша. Няколко години мисионерства в Япония, а след завръщането му в родината продължава с активното си духовно-просветителско дело. На 13 септември 1939 г. е арестуван и изпратен в концентрационен лагер, където остава до декември същата година. На 17 февруари 1941 г. е арестуван отново и попада в концлагера в Аушвиц. Жертва живота си, заемайки доброволно мястото на един осъден на смърт баща на две деца. Загива мъченически, умъртвен от нацистите на 15 август 1941 г. Канонизиран е през 1982 г. от папа Йоан Павел II.