ПРОПОВЕД 8

Пророкът казва: „Господи, у Тебе има милосърдие към сираци“. И нашият Господ отвръща: „Ще излекувам отмятането им, ще ги обикна по благоволение“ (Ос. 14:4,5).

Вземам думите на Писанието: „Някой от фарисеите Го помоли да яде с него“, и още: „А Той рече на жената: иди си смиром“ (Лук. 7:36, 50). Добре и похвално е човек да отива от мир в мир; и все пак не е достатъчно. Човек трябва да бяга към мира и не бива само да започва с мир. Бог иска да каже: човек трябва да бъде пренесен, да бъде тласнат в мира и трябва да свърши в мира. Нашият Господ говори: „… за да имате в Мене мир“ (Иоан. 16:33).

Доколкото сме в Бога, дотолкова и да сме в мира. Което от нас е в Бога, то има мир; напротив, онова от нас, което е извън Бога, няма мир. Свети Иоан казва: „Всякой, който е роден от Бога, побеждава света“ (1 Иоан. 5:4). Роденото от Бога дири мира и бяга в мира. Затова именно Той и казва: „Иди си смиром“. Човекът, който е винаги в бяг, и то в бяг към мира, е небесен човек. Небето бяга постоянно в кръг и в бяга си дири мира.

Сега внимавайте! Фарисеят желаел, щото Господ да яде с него. Храната, която приемам, се съединява с плътта ми така, както плътта – с душата ми. Душата и тялото ми са съединени в едно битие, а не в едно действие – не така, както душата е съединена с окото в действието, сиреч в това, че то гледа. По същия начин храната, която приемам, се съединява с природата ми в битието, а не в действието, а това сочи към великото единение, което трябва да имаме с Бога в битието, а не в действието. Затова фарисеят помолил нашия Господ да яде с него. „Фарисей“ ще рече човек, който е отделен и не знае края. Всичките инструменти на душата трябва да бъдат напълно отстранени. Колкото по-благородни са силите, толкова по-решително се отстраняват те. Отделни сили са тъй високо над тялото и са дотолкова обособени, че те действат, оголвайки се и изтръгвайки се от него. Един учител изрича красивите думи: онова, което дори веднъж се е допряло до телесното, никога няма да проникне вътре. На второ място „фарисей“ означава, че човек трябва да бъде отстранен и отвлечен, и въвлечен в друго. Оттук може да се разбере, че необразованият човек може да придобие и преподава знание единствено чрез любов и желание. На трето място „фарисей“ означава, че човек нивга не бива да има край, нивга да не бъде завършен и никъде да не се вкопчва в нещо – и тъй ще бъде пренесен в мира; а също и че човек никога вече не ще знае размирица, бъде ли преместен в Бога чрез силите, дето са напълно обособени. Затова пророкът казва: „Господи, смили се над народа, който е в Тебе“.

Един учител казва: Най-великото дело на Бога във всички творения е милосърдието. Най-потайното и скритото, дори онова, дето върши при ангелите, бива въздигнато в милосърдието, и то в делото на милосърдието, и то така, както то е и в себе си, но също и в Бога.

Каквото и да стори Бог, първият пролом е винаги милосърдието, и то не онова, с което Бог прощава греховете на хората или с което един човек прощава на другия, ами учителят иска по-скоро да каже: висшето дело Божие е милосърдието. Един учител казва: делото на милосърдието е същностно сродно на Бога, така че истината, богатството и добротата назовават Бога, макар и едното да прави това по-добре от другото: висшето дело Божие обаче е милосърдието, а това означава, че Бог премества душата в най-висшето и най-чистото, което тя може да постигне – в простора, в морето, в едно бездънно море; там действа Божието милосърдие. Затова пророкът казва: „Господи, смили се над народа, който е в Тебе“. Кой народ е в Бога? Свети Иоан казва: „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него“ (Иоан. 4:16). Въпреки че по думите на свети Иоан любовта съединява, тя никога не пренася в Бога, във всеки случай тя слепва вече съединеното. Любовта не съединява по никакъв начин; тя прилепва и обвързва вече съединеното. Любовта съединява в действието, а не в битието. Най-добрите учители казват: разумът се оголва и постига Бога оголен, като чисто битие в самия себе си. Познанието прониква през истината и благостта, хвърля се върху чистото битие и постига самия Бог, както Той е без име. Аз казвам обаче: нито познанието, нито любовта съединяват. Любовта постига Бога, доколкото Той е благ, и ако от Бога отпадне името „благост“, любовта никога не ще преуспее.

Любовта взема Бога под някаква кожа, под някаква дреха. Разумът не постъпва така; разумът взема Бога така, както Той се познава от него; но той никога не може да го постигне в бездънното море на Неговата безоснователност. Аз твърдя: над тия двете, над познанието и любовта, се извисява милосърдието; в най-висшето и най-чистото, което Бог може да стори, там върши Бог делото на милосърдието.

Един учител изрича прекрасните думи, че в душата има нещо, което е скрито и потайно, и е далеч над онова място, дето избухват силите на разума и волята. Свети Августин казва: както неизречимо е онова, дето Синът се ражда от Отца в първия Негов пролом, тъй има и някаква тайна, по-висша от първия пролом, в който избухват разум и воля. Един учител, който най-добре е разгледал въпроса за душата, казва, че цялото човешко знание никога няма да проникне там, където душата е в своята дълбина. Само със свръхестествено знание можем да схванем какво е душата. Дори ако нищо не знаем за онова, дето душевните сили изхождат в делата, ние знаем малко за всичко това, ала това знание е нищожно. Виж, какво е душата в собствената си дълбина, това никой не знае. Което може да се знае, трябва да е свръхестествено, трябва да е по благодат: там действа Божието милосърдие. Амин.

Превод: Цочо Бояджиев

Из сборника "Проповеди и трактати", Фондация "Комунитас" , 2012.

Може да поръчате изданието с отстъпка тук.