Тома от Аквино е средновековният мислител, осъществил най-всеобхватно грандиозния синтез между езическото философско наследство и християнската вяра. Воден от дълбокото си убеждение, че между вярата и разума не може да има принципно противопоставяне, той реализира световноисторическата задача за безконфликтното включване на проникващите в католическа Европа философски идеи в сградата на християнския светоглед.Тома е роден в края на 1224 или в началото на 1225 година в Рокасека, недалеч от Неапол.

Сър Томас Браун (1605 – 1682) г. е професионален лекар и екстравагантен есеист, оставил малко на брой съчинения, сред които Religio Medici (1635), Писмо до приятел (1656), Градината на Кир (1658) и Hydriotaphia, Урнопогребение или Слово за намерените наскоро в Норфолк погребални урни (1658), неговия шедьовър. Славата му се дължи най-вече на органовото звучене на медитативната му проза, за което е бил чувствителен слухът на Колридж, Де Куинси, Мелвил.

Томас Мъртън (1915–1968) е американски поет и монах трапист, един от най-влиятелните католически автори на XX век. Роден е във френското градче Прад, в артистично семейство от баща новозеландец и майка американка. През 1939 г. завършва Колумбийския университет в САЩ като магистър по английска литература. В университета е привлечен от католическото богословие, с което се запознава, четейки книгите на Етиен Жилсон.

Франсоа Мориак (1885–1970) е френски писател, един от най-значимите християнски автори на ХХ в. Член на Френската академия (1933), той е носител на Нобелова награда за литература (1952). Останал сирак в невръстна възраст, Мориак израства в католическия пансион на марианистите край Бордо. Споменът за нравите във френската провинция е и ядрото на бъдещите му кратки, но психологически наситени романи, разкриващи болезнеността на страстите на душата.

Ханс Урс фон Балтазар (1905–1988) е швейцарски теолог, издател, писател и преводач, един от най-значимите католически мислители на ХХ век. Заради големите си заслуги към Католическата църк-ва е обявен от папа Йоан-Павел II за кардинал, но умира два дни преди официалното си встъпване в сан. Повлиян е от йезуитски теолози като Анри дьо Любак и Ерих Пшивара, от мистичката Ад-риене фон Шпейр, с която създава богословски институт и общ-ността „Свети Йоан“, от Моцарт и Пол Клодел.

Цветанка Еленкова е поет, есеист и преводач. Има издадени четири стихосбирки, две книги с есета и редица преводи на поезия от английски и гръцки. Две от стихосбирките й са издавани във Великобритания и Сърбия – "Седмият жест" („Шиърсмън Букс”, „Повеля”) и в САЩ – "Изкривяване" („Тебот Бак”). През 2013 г. излиза книгата й с християнски есета, посветени на фреските от изоставени манастири, "Български фрески: празник на корена".

Проф. дфн Цочо Бояджиев е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика у нас. Преподава история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (Лувен) и на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена).